от сърце с късчета любов,
усетих празнота и лед,
напукани от лъжи безчет.
Пусни ме тихо да си ида
и на самота да се осъдя,
ти си мойта дълга дилема,
напразно давах свойта дума.
Ще бъдеш ти спокойна
със всяка своя измама,
ще изтрия тази поема
и обичта ще си взема.